|
Дефектите, причинени от неправилно нагряване, могат да бъдат разделени на: ① Дефекти, причинени от промяната на хистохимичното състояние на външния слой, причинена от средата, като окисление, декарбонизация, карбуризация, сяра, мед и др.② Дефекти, причинени от необичайно промени във вътрешната тъканна структура, като прегряване, прегаряне и недостатъчно прегряване.③ Поради неравномерното разпределение на температурата в заготовката вътрешното напрежение (като температурно напрежение, тъканно напрежение) е твърде голямо и заготовката се напуква.
1. Декарбонизация
Декарбонизацията се отнася до това, че въглеродът на повърхностния слой на метала се окислява при висока температура, така че съдържанието на въглерод в повърхностния слой е значително намалено в сравнение с вътрешното явление.
Дълбочината на декарбонизиращия слой е свързана със състава на стоманата, състава на пещния газ, температурата и времето за изолация при тази температура. Нагряването на атмосферата с окисляване е лесно за декарбонизация, високовъглеродната стомана е лесна за декарбонизация, силиконовата стомана също е лесна за декарбонизация.
Декарбонизацията намалява якостта и умората на частите и отслабва устойчивостта на износване.
2. Увеличаване на въглерода
Изковките, нагрявани от маслена пещ, често се увеличават върху повърхността или част от повърхността. Понякога дебелината на въглеродния слой достига 1,5 ~ 1,6 mm, съдържанието на въглерод във въглеродния слой достига около 1 процент (масова фракция), а местното въглеродно съдържание дори надхвърля 2 процента (масова фракция) и се появява листенитна тъкан.
Това е главно в случай на отопление в нафтова пещ, когато заготовката е близо до дюзата на нафтовата пещ или в зоната, където двете дюзи пресичат горивото, тъй като маслото и въздухът не се смесват добре, така че изгарянето не е пълно, на повърхността на заготовката се образува редуцираща карбуризираща атмосфера, като по този начин се получава ефектът на повърхностния въглерод.
Увеличаването на въглерода прави производителността на машинната обработка на изковките лоша и е лесно да се реже при рязане.
3. Прегряване
Прегряването се отнася до температурата на нагряване на металната заготовка, която е твърде висока или в определения температурен диапазон на коване и топлинна обработка, или повишаването на температурата, причинено от топлинния ефект.
Въглеродната стомана (под-или стомана за съвместен анализ) често се появява след прегряване. След прегряване на мартензитната стомана, тя често се появява в кристалната структура и стоманата на матрицата често се характеризира с прегряваща тъкан. След като титановата сплав се прегрее, се появи очевидната фазова кристална граница и правата тънка Wei организация. След прегряване на фрактурата от легирана стомана ще се появи каменна фрактура или фрактура на лента. Прегрятата тъкан, поради големия размер на зърната, ще намали механичните свойства, особено ударната якост.
След нормална топлинна обработка (запалване, закаляване) може да се подобри общата структура на стоманата при прегряване и производителността да се възстанови. Това прегряване често се нарича нестабилно прегряване; и сериозно прегряване на легирана структурна стомана след общо запалване (включително високотемпературно запалване), обработка с отгряване или закаляване, прегряващата тъкан не може да бъде напълно елиминирана, това прегряване често се нарича стабилно прегряване.
4. Твърде много изгаряне
Прегарянето означава, че температурата на нагряване на металната заготовка е твърде висока или остава в зоната на нагряване с висока температура твърде дълго, кислородът и другият окислителен газ в пещта проникват в пролуката между металните зърна и окисляването с желязо, сяра, въглерод и др., образувайки кокристал от разтопен оксид, разрушаващ връзката между зърната и рязко намаляващ пластичността на материала. Металът със сериозно изгаряне ще се напука с лек удар при отстраняване на дебелината, а напречните пукнатини ще се появят при изгарянето при изтегляне.
Няма строга температурна граница между прегаряне и прегряване. Като цяло, характеристиките на окисляване на зърното и топене, за да се прецени изгарянето. При въглеродната стомана, когато границата на зърното се стопи и тежката кислородна химическа стомана (бързорежеща стомана, стомана от тип Cr 12 и т.н.) е прегорена, границата на зърното изглежда като рибена кост литенит поради топене. Триъгълна зона на топене на границата на кристала и топка за претопяване се появяват, когато алуминиевата сплав е прегорена. Изковките след изгаряне често не могат да бъдат спасени, трябва да бъдат бракувани.
5. Топлинни пукнатини
При нагряване на голям слитък с голям размер на сечението и заготовка от високолегирана стомана и високотемпературна сплав с лоша топлопроводимост, ако скоростта на нагряване е твърде висока в етапа на ниска температура, заготовката ще предизвика голям термичен стрес поради голямата температурна разлика между вътрешността и навън. В допълнение, заготовката има лоша пластичност поради ниската температура. Ако стойността на термичното напрежение надхвърли границата на якост на заготовката, лъчистата нагряваща пукнатина ще се генерира от центъра към околната зона, което ще накара цялото сечение да се напука.
6. Меден чипс
Медни крехки пукнатини по повърхността на изковката. При високо наблюдение светложълтата мед (или твърд разтвор на мед) се разпределя по границата на зърното.
When the billet is heated, such as the residual copper oxide in the furnace, the oxide steel is reduced to free copper at high temperature, and the molten steel atoms expand along the austenite grain boundary, which weakens the connection between the grains. In addition, when the copper content in the steel is higher [>2 процента (масова част)], като нагряване в окислителна атмосфера, богатият на мед слой се образува под кожата от железен оксид, което също причинява крехкост на стоманата.
|
